Героизмът в БДЖ при земетресенията през април 1928 г. (Резюме. По материали от Списание на държавните железници и пристанища на България, кн.1-2 и 3, год.III, април-май и юни 1928 г.)

Земетръсът на 14 април (Велика събота, 11.20 часа, с магнитуд 6.8 по Рихтер и епицентър на 8 км северозападно  от Чирпан) и на 18 април 1928 г. (21.20 ч., с магнитуд 7,0 по Рихтер и епицентър в Папазли/дн. Поповица), който покоси живота на много невинни хора, нанесе големи вреди и загуби на родното стопанство, не остави незасегнати и железниците. Повредени са не само сградите по линиите в областта на земетръса, но самия път, непосредствено до епицентъра на землетресението при станция Папазли (Поповица) км 150+500* до 152+000. В тази част линията бе повредена вследствие потъване на почвата. Пътят, благодарение на взетите бързи мерки, можа да се поправи много скоро. По този начин спряното движение на влаковете по международната линия можа да се възстанови сравнително бърже. И този, както във всички други подобни случаи, железопътният персонал се оказа на висотата си: всички, големи и малки, бяха по постовете си и изпълниха добросъвестно дълга си. С движението, веднага възстановено, железниците се поставиха отново в услуга на населението и на организираната помощ за подпомагане на пострадалите от земетресението.

Най-големите повреди са нанесени на приемните здания на гарите Пловдив, Папазли, Борисовград (дн.Първомай), Ябълково, Белозем, Чирпан и депото Ст.Загора. Желязната конструкция на моста на Марица между Пловдив и Филипово, изчислена да противостои само на хоризонтални сили при силен вятър, не е успяла да устои на силните хоризонтални сили, причинени от земетръса и се е изместила около 30 сантиметра.

Който е ходил в Пловдив, е забелязал, че сградите, построени върху скала – това са всички здания по тепетата и около тях – са малко засегнати от земетресенията, докато всички постройки около гарата и р.Марица, гдето теренът е слаб и от скорошен геологически произход, са много повредени или дори разрушени. От този факт, изобщо от опита, който имаме от земетресението, и който опит ни струва много скъпо, трябва да се извлече поука. Тази поука е, че трябва да се строи според правилата на техниката, като се вземат предвид и възможните раздрусвания на постройките вследствие земетръс, и със здрави и добри материали. Защото знае се, все от опита, особено от направеното напоследък в Япония, гдето земетресенията са много по-чести и по-силни, че човекът може да се бори с този бич, стига само да бъде нащрек и да не се забравя, когато строи**.

Министърът на железниците е отправил следната телеграма до персонала по Б.Д.Ж. и пристанища: “До всички ж.п. и пристанищни служби. №1.1-340 от 3 май 1928 год. Земетресенията в Южна България бяха едно тежко изпитание. Бяха необходими много духовни сили, за да се устои трезво срещу всички ужаси, които природата изпращаше. Не мога да не изкажа възхищението си и похвала за държането на железопътния и пристанищен персонал през тези дни. Между железничарството израснаха герои, които отстояваха на служебния си пост дори, когато техния дом се рушеше. Прекъснатите телеграфни съобщения се възобновяваха бързо, с денонощен труд се поправяха разрушените линии. Това утвърждава в мене вярата, че железничарството е една истинска сила за националното преуспяване и като повтарям моята похвала, изказвам желание да се кали проявената воля на ж.п. и прист. служители с дела, винаги достойни за похвала и възторг. Министър Найденов.“

Помощта от служителите по Б.Д.Ж. и пристанища. Нещастието в Южна България събуди най-благородни чувства у всички българи. Всеки се помъчи да помогне с каквото може на пострадалите. От средата на българското железничарство излезе инициативата всеки служител по Б.Д.Ж. и Пр. да даде поне по ½ надница за пострадалите. В тая смисъл беше направено и официалното окръжно. Болшинството служители, обаче, са заявили пред касиерите да им бъде удържано не по ½ надница, а по цяла, мнозина са дали и по 2-3 надници. Парите вече се събират и в най-скоро време ще се узнае на каква сума ще възлезе помощта на железничарите. Досега само от част от службите са събрани около 600 хил.лв. Навярно общата сума ще надмине един милион  лева и тя ще бъде една чувствителна помощ, обаче, по-важни са за случая хубавите качества, с които се проявява персонала на Б.Д.Ж. и пристанища.

Наградени железничари. По решение на постоянния съвет, въз основа на донесения на службите, наградени са за проявена храброст, разпоредителност и себеобладание при изпълнение на службата през време на катастрофалното земетресение стотици служители по БДЖ, проявили похвални качества по време на страшните часове на земетресението в Южна България. Част от наградените са:

– Хр.Иванов, районен инспектор Пловдив, който след труса на 18.04, намирайки се във влак 15 в станция Филипово, наредил влакът да прекъсне пътуването си, а той заедно с инж. Гоцев пешком минал по линията, констатирал повредата на моста над Марица, стигнал в гара Пловдив посред трусовете, които начесто се явявали през цялата нощ и следващите няколко дни;

– Ив.Алдев, помощник началник гара Пловдив, съобразил да изтегли от линията в близост до горящия*** военен склад, 20 вагона, които спасил от опожаряване. Запазил самообладание и помогнал посред трусовете на някои от живущите на етажа на гарата да слезат долу;

– Мирчо Димов, стрелочник Папазли. Останал на поста си*** на входната стрелка на гарата, понеже бил дежурен за посрещане на влаковете, въпреки че му съобщили, че семейството му било затрупано от срутената къща;

– Крум Плакунов, участъков архитект**, който през периода на земетресението е направил ревизия на всички сгради в секцията, влизал в тях с риск за живота си, за да се добере до по-точни данни за повредите и разработи плана за възстановяването им;

– Рашко Тороманов, пикьор, взел веднага мерки за проверка и поправка на линията при Борисовград, Папазли и мостовете при клм.131+800 и 128+400, като не е напускал поста си, въпреки известието за тежко болната му майка, която навестил след няколко дни след като изпълнил дълга си към службата***, но която заварил вече починала;

– Ненко Христов, Юрдан Иванов, Ангел Танчев, Никола Димитров, Делчо Павлов, Иван Стоянов, Христо Иванов, Георги Киселаров, Тома Златаров, надзиратели на пътни участъци, и Никола Танев, Вангел Минков, Балю Костадинов и Стефан Лалев, старши работници по поддържане на железния път, непосредствено ръководили поправките на повредения път за по-бързото възстановяване на движението, въпреки че някои от тях самите са били засегнати от земетресението;

– Илия Митошев и Петър Тошев, кантонери, които при земетресението на 18.4 т.г. веднага след труса, изоставяйки семействата си на произвола на съдбата, тръгват към участъците си, констатирали лошото положение на пътя, уведомили съседните станции за повредите и спиране на влаковете, вследствие на което са избегнати катастрофи. Поради повреда на телеграфа пренасяли са телеграмите от Папазли до Садово пеш;

– Георги Митошев, кантонер, който при земетресението на 18.4. т.г., веднага след труса е изоставил семейството на произвола на съдбата и тръгнал към участъка си, констатирал лошото състояние на пътя, уведомявал съседните станции за повредите и спиране на влаковете, вследствие на което са избегнати катастрофи. Поради повреда на телеграфа пренасял телеграмите от Папазли до Садово пеш. Освен това веднага след като е констатирал повреда на моста при клм.138+800 при Борисовград е изпратил детето си да съобщи на пикьора за повредата и спиране на движението, с което е избегната катастрофата;

– Тодор Начев, Теньо Петков, Г.Атанасов, Илия Димитров, Хр.Василев, Тодор Иванов, Колю Димитров, Грозю Грозев, Г.Стоев, Иван Запрянов, Ат.Петров, Стоян Бончев, Христос Колев, Еню Колев и Т.Янков, Запрян Рангелов, Бл.Тодоров, Т.Димитров, Ник.Кузмов, Г.Запрянов, Аню Тошев и Юри Димитров, В.Павлов, Г.Христозов, Дим.Михайлов, Дим.Янков Еню Мирчев, Ангел Т.Иванов, Никола Стоилов, Камен Тодоров, Ст.Церовски, постоянни работници по поддържане на железния път, работили непрекъснато за по-бързото възстановяване на движението, не обръщайки внимание на обстоятелството, че сами са били от пострадалите от земетресението;

– Митю Желев, пикьор, който със своите действия и разпоредителност  ускорил поправката на линията, не напуснал поста си***, въпреки че неговата къща в село Рупките е била съборена;

– Георги Дончев, Крум Алексиев, Атанас Стоянов, Богослов Ранчев, Никола Златков, Георги Стамболиев, Иван Милчев и Трайко Георгиев, майстори специалисти, взели участие в поправката на повредените или изместени мостове, без да държат сметка за неизвестното положение, в което са оставили далече от себе си своите семейства.

– К.Ив.Динков, маш.контрольор при Пловдив, и Роман Касабов, машинист,  които на 18.4. т.г. във време на земетресението пътували с вл. №7 и през същата нощ взели голямо участие за проверка на пътя и мостовете около гара Папазли, за възстановяване на телеграфните съобщения между гарите и помагали на населението в Папазли.

————————————————————————————————————————————–

* Началото на километража е било в одринската гара Кааагач (бивша Демирташ).

** Непосредствено след земетресенията през април 1928 г. в архитектурното бюро на БДЖ (Милко Бичев, Крум Плакунов, Панайот Калчев и др.)са проектирани приемни здания от нов (противо-)„земетръсен тип“, построени в гари в земетръсни зони: Милковица, Бутово, Поликраище, Невша, Велики Преслав, Мадара, Гебедже (Белослав),  Садово, Маноле, Свобода, Джамбазито (Калояновец), Коньово.

*** За „първообраза на героическия стоицизъм“ виж „Подвигът на Гюро Михайлов и неговите другари“- https://bulgarianhistory.org/gyuro-mihailov-podvig/

————————————————————————————————————————————–

 

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Change )

Google photo

You are commenting using your Google account. Log Out /  Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Change )

Connecting to %s

%d bloggers like this: